Учениците от Пловдивска духовна семинария "Св. св. Кирил и Методий" получават задълбочена и качествена подготовка по:

  • Общообразователни предмети
  • Богословски дисциплини
  • Богослужебна практика
  • Класически езици – латински и старогръцки
  • Английски и Руски език
  • Информатика и информационни технологии

 

Омилетика

Омилетиката е фундаментална дисциплина от  „ практическото богословие”  занимаваща се с църковната проповед.
Обучението по тази дисциплина цели да запознае семинаристите с теорията и историята на църковната проповед. Тези знания ще помогнат на бъдещите проповедници да придобият  умения по реторика и да натрупат фонетично богатство, които ще им помогнат да представят дадена християнска истина увелекателно и затрогващо сърцето на слушателя.
Разглежда се взаимовръзката между омилетиката и реториката, църковното красноречие и ораторската реч. От тук произтича и важността на омилетиката и нейния предмет – проповедта.
Теоретичните и практични занимания по омилетика целят да подготвят бъдещи проповедници и църковни оратори, които достоверно, плодотворно и автентично да възвестяват Словото Божие, така че затрогвайки умовете и сърцата на слушателите да ги поведат към покаяние и нравствено изправление на живота.
Практическите упражнения се провеждат в прицърковния храм, където всеки семинарист изнася проповед на определена тема.
Очаквани резултати: учениците подготвяйки свои проповеди, речи и беседи на основата на натрупаните умения, да могат да анализират различни публични обществени прояви и импровизирайки да могат да ги изразят съгласно принципите на омилетиката.


Катехизис

Предметът Катехизис  има за задача да разкрие най-съществените черти на Православното богословие и смисъла от него за човешката личност. Богословието като дело на Църквата не означава само разсъждаване за Бога, а живо свидетелство на православния духовен опит като единствен път за Богообщение. Затова и една от основните задачи на дисциплината е постепенно формиране у обучаващите се на нагласа за духовен живот, който да ги вдъхнови за напредък в богословско познание,чрез правилното усвояване на основните истини на вярата и изграждането на една ценностна система,която да им послужи в тяхното религиозно-нравствено усъвършенстване!
В изпълнение на основната си  функция учебната програма на дисциплината продължава с изучаване на основите на православната вяра – Никео-Цариградския символ на вярата, молитвата “Отче наш”, Блаженствата и 10-те Божи заповеди. В хода на образователния процес се изясняват понятията за християнска вяра, надежда и любов.

Свещеното Писание на Стария Завет

Дисциплината  Свещеното Писание на Стария Завет  представлява изясняването на проблемите относно времето на написване, авторството, съдържанието, богословските идеи на отделните старозаветни книги както и включването и мястото на отделните книги в старозаветния канон. Изясняването на проблематиката по историческия фон, написването, редактирането, включването на отделните старозаветни книги в старозаветния канон дава необходимата основа за успешна работа при  Тълкуванието на Свещеното Писание на Стария Завет накратко: Екзегетика на Стари Завет. Тя цели правилното и задълбочено разкриване и осветление на библейския текст.

Църковно право

Дисциплината Църковно право има за цел да представи и разкрие комплексния процес на конструиране на Църковното право като наука. В състава на тази обща задача се открояват следните основни направления, чието единство изгражда цялостната система на науката Църковна право, а именно:

изследване на източниците и паметниците на Църковното право, проследяване и анализ на историческото развитие на църковното законодателство, отразено в същите източници и паметници.

изграждане /въз основа на получения догматически и историко-канонически материал/ на обща система на основните закони на устройството, управлението и живота на Църквата.

изучаване и опознаване на историческите и съвременните правни проблеми и аспекти в контекста на отношенията между Църква и държава /респ. Църква - държави/, Църквата и новите религиозни учения, както и между отделните религиозни изповедания.

устройство и управление на БПЦ в контекста на каноническата и правната уредба /Устав на БПЦ, /. В своето изложение дисциплината представлява естествено и органично продължение на основната научна задача на науката Църковно право , а именно –  да се направи задълбочен преглед на устройството и управлението на БПЦ в съвременен аспект върху базата на действащият Устав на Православната ни църква и отделните

законодателни и административни актове, имащи отношение към разглежданата проблематика.

 

Обща история на църквата

ОИЦ е наука, която има за задача да представи в последователен ред събитията от момента на възникването на Църквата до наши дни. Част от семейството на богословските науки, които изграждат всеки един богослов като защитник на вярата си, даваща познание на учащите се за времената от първите векове на жестоки гонения срещу първите християни до тържеството на Църквата при св.Константин Велики, запознава ги с дейността на 7-те Вселенски събори и техните постановления, показвайки им живота на вярващите след разделението на Западната Църква от съюза й с Източната Църква, Кръстоносните походи, Реформаторството и стигайки до събитията в днешно време.

 

Апологетика

Апологетиката е наука, която се свързва със защитата на Православната християнска религия с научни и логически аргументи.В рамките на апологетиката се формират основните  твърдения на Православното християнско богословие, систематично се излагат доказателства за християнската вяра, аргументирано се отхвърля критиката от други  философски системи. Апологетиката има за цел да обобщи  всички научни знания и да обоснове една разумна защита на християнската вяра с аргументи извън Библията.

Църковнославянски език

Църковнославянският език е езикът на съвременното православно богослужение в славянските страни. При обучението на учениците тази дисциплина заема важно място. Основната цел на дисциплината е  да бъдат запознати учениците  с всички по-важни особености на църковнославянската граматика. Църковнославянският език се разглежда в тясна връзка с развоя и разпространението на старобългарския книжовен език на светите братя Кирил и Методий. Изхожда се от установеното и утвърдено научно становище, че особеностите на старобългарския език лежат в основата на лексикалните и граматични черти на църковнославянския език. Придобитите умения за четене и анализ на църковнославянски текстове ще подпомогнат усвояването на останалите богословски дисциплини и ще послужат като основа за практическата дейност на учениците. Предметът е особено важен за тези  които ще намерят реализация като свещенослужители и църковни певци.

 

Български език

Задачи на часовете по Български език са следните: актуализация на знанията за нормите на съвременния български език и тяхната употреба; развитие на практическите възможности за употреба на езиковите средства; усъвършенстване на езиковата компетентност.  От своя страна Литературата  има за цел да мотивира разбиране  на общото и устойчивото в моралните ценности на рода и етноса, да формира отношение към принципите на общочовешкото. Задачите на часовете по Литература, заложени в учебната програма, са: да се  подобрят уменията за тълкуване на художествен текст и работа над аргументативни текстове.

 

Руски език

Учебната програма по руски език  съдържа   различни   степени  на  овладяване. От правописните правила в руския език се  преминава  през граматичните категории на ниво изречение, за  да  се  стигне  до развитие на умения за работа в художествен  текст.  Цел   в професионалната  подготовка на  последната степен   е  разбиране и  работа  с  богословски текстове.
Философският цикъл дава възможност на младежите да опознаят  и формулират  собствените, а също така и проблемите в обществото ни.Пътят на опознаването  тръгва от психологията като наука и практика, преминава през  християнската и светска етика и философия и подпомага учениците  в осмислянето  на избора в съвременното общество.

 

Латински език

Латинския език принадлежи към индоевропейските езици. На основата на говоримия латински език към девети век се обособяват и отделните романски езици.Преводът на Св. Писание на латински е известен под името „Вулгата”.
Латинският език е езикът на научната терминология. Целта на обучението е овладяването на морфологичните единици и основните синтактични правила, което ще улесни учениците при изучаването на останалите богословски дисциплини. Предвижда се и усвояването на определен брой латински сентенции, които често се срещат  в богословската книжнина и във всички сфери от живота. Знанието на латински език е в помощ на изучаването на чужди езици, тъй като латинската граматика е в основата на описателните граматики на останалите езици.
Курсът има за цел да даде основни знания по класически езици с оглед на бъдещите занимания на учениците с автентични извори. Той трябва да изгради у учениците познания за структурата на езика, усет за синтактичните фигури, правилна ориентация в граматичните категории както и практически умения за самостоятелна работа с антични текстове и извори и писмени паметници. Преподават се всички основни морфологични категории на имената и морфологията на глагола. Акцентът пада върху склоненията на имената, падежната система и
историческата лексика. Непрекъснато се правят паралели с модерните езици.
 

Старогръцки език

В съответствие с учебния план семинарията  обучението по старогръцки език обхваща четиригодишен курс (от IX до XII клас) и се изучава с различен хорариум. Предметът старогръцки език е профилиращ предмет.
Практическата цел на обучението е учениците свободно да ползват старогръцки  текст,  свободно ориентирайки се в неговия културно-исторически контекст и служейки си активно с него в своята бъдеща професия.
Възпитателната цел на обучението е формирането у учениците на висока специална и обща култура, с определена хуманитарна насоченост и ориентирана към проблемите на нашата национална и религиозна  култура. В съответствие с тази цел обучението по старогръцки език тясно се свързва с всички останали предмети в училището. На първо място старогръцки и латински езици се преподават синхронно, така че у учениците се формира езиковата основа на античната култура и се поставят основи за езиковедско мислене. Тази задача се постига и чрез непрекъснатото сравнение със старобългарски и западните езици. Тясната връзка с предмета история помага за по-цялостното възприемане на четения текст, показва значението на езика при интерпретирането на историческите извори и обогатява формирането на историческо мислене.
През целия четиригодишен срок на обучение преподаването на старогръцки език е органично свързано с предмета български език и литература. Взаимното обогатяване и допълване на двете дисциплини води от една страна до разбиране и определяне мястото, ролята и значението на античната литература в общия литературен процес, а от друга – до осъзнаване мощта и силата на античната литературна традиция като база за развитие на европейската литература.
Образователната цел на обучението е на теоретическа основа да се овладеят старогръцката морфология и синтаксис, основните моменти в стилистиката на езика, както и най-общите положения на сравнителната и историческата граматика.
 

Инославни изповедания /Мисионерство/

Инославни изповедания /Мисионерство/ е богословски предмет, който запознава учащите с всички различни от Православието, религиозни християнски изповедания и им помага да се противопоставят  на техните учения. Изгражда бъдещите мисионери на БПЦ, като ревнители на вярата си срещу иноверци, инославни и сектанти.

Източно-църковно пеене с Типик

Източно-църковно пеене с Типик е основна богослужебна дисциплина, която се изучава през целият пет годишен курс на обучение в ПДС. Дава на обучаващите се практически познания за реда и песнопенията в ежедневните и празнични богослужби. Подготвя учениците за достойни свещенослужители и певци.
 



 

© 2018 seminaria.bg